Кошмарите не ежедневието

Ставаш, бързаш да се умиеш, закусиш, да пийнеш едно кафе на крак и да бягаш за работа... Трудно се стига до там и трудно се тръгва... Добре, че колегата кара, та аз да си зяпам през прозореца, ама да не ви казвам каква смрад се носи отвън - изгорели газове, ремонти по пътя. Добре, че се парфюмирах, а и колегата гледам, че и той е удаил един бръснач, та всичко е ток. По-добре малко да разцъкам по телефона, за да се разсея леко...